В България културата има различни форми, подобно на заболяванията. Може да протече в лека форма, в средна форма, в злокачествена форма. В България културата често се прави напук на Министерството на културата. Това каза писателят Калин Терзийски в Ямбол, където представи новия си роман „Слава“.

„Културата често се прави по някакъв подземен и не много официален начин. Аз харесвам тая култура, която се прави по самоинициатива, както се казваше по време на социализма. Нашето тук е такова“, допълни той. Терзийски благодари на Радостин Кованджиев, по чиято покана гостува, и на присъстващите „съучастници“ на културата в залата на Безистена.

Романът „Слава“ е отвъд конкретиката и за това как да си „отгледаме“ собствена житейска философия. Онази, която оформя всеки човек, но стои като стар пистолет в чекмеджето. Книгата напомня на хората, че всички имаме право, дори задължение да философстваме. Да изпипваме като ювелири собствената си философия. Да ставаме все по-мъдри, мъдреци в собствените си животи, разказа писателят.

Според него тщеславието никога не си отива от човека. „То е като пароксизъм, припадък от удоволствието на чуждото възхищение. Обаче винаги след него остава едно празно и тъжно чувство. И винаги то напомня за нашата преходност и смъртност. И тогава ти остава именно тая тъжна, обаче богата мисъл, че даваш своя принос, колкото и малък да е“, посочи Калин Терзийски.

По думите му романът е обмислян години, преди да види бял свят. Написан е за три месеца и е първата му книга, за чието написване получава пари по проект от Министерството на културата. Според Калин Терзийски романът избистря собствената му концепция – човек не трябва да пише по абсолютно никакъв начин за неща, които не е преживял дълбоко. Всички герои „живеят“ в книгата с истинските си имена.